Невидимо
НЕВИДИМО
Ти само намери ме там където
Не се очаква нивга да се появя
Спусни се по следите на сърцето
В секундата преди да се стопя
В прашинка лека и безцветна
Погълната от вятърна вълна
Прашинката, която ще засвети
Само на вълшебна светлина
И ако в твоите очи проблясна
В един върховно кратък миг
А ти успял си да не мигнеш
Светлината ми да проследиш
Да тръгнеш по невидима пътека
Да следваш ти прашинката в нощта
И в тъмнината непрогледна
Да вярваш сляпо в любовта
Любовта явила ти се като призрак
Без ясен силует и форма
Която дала ти е своя пламък
Да те топли и рисува ти следа
Повярваш ли за миг, че съществувам
И че ще ме докоснеш някой ден
Че в ръцете ти аз само ще съм жива
И За мене ти ще си роден
Тогава във прашинката нищожна
Отново ще се зароди сърце
Чисто ново, непопарено
Гототово да обича и даде...
Аз вярвам сляпо, че те има
Но не съм докоснала плътта ти
Край мен невидимо премина
Долавям мириса и аромата ти
Съзнанието ми нежно те рисува
Опитвам вече да те различа
Знам твоят път край моя плува
И трепетно очаквам да се засекат.
© Весела Маркова All rights reserved.
