Невидимо долита любовта
Когато невидимо долита Купидон със своя лък
той никого, никого не пита и пуска своята вълшебна стрела,
сърцето изпълва се с трепет, копнеж те изгаря по далечен блян,
че ти си ранен в сърцето от любов с вълшебна стрела...
Любовта никого не пита защо долетя с пролетта,
с аромата на рози се вплита и терзае моята душа...
Погледни ме с онзи поглед, който кара кръвта да закипява...
и аз ще остана вечно пленена, изгаряща от любовта...
В живота при теб като звезден дар долетях,
подарих ти сърцето – с вяра, надежда, любов...
Запази, запази в сърцето тази любов толкова нежна, ...