Невидимо долита любовта

Izumrudkata (Катя)
290 3762

3.08.2010 г., 22:43 ч.

Поезия » Любовна

670 0 3

Когато невидимо долита Купидон със своя лък

той никого, никого не пита и пуска своята вълшебна стрела,

сърцето изпълва се с трепет, копнеж те изгаря по далечен блян,

че ти си ранен в сърцето от любов с вълшебна стрела...

Любовта никого не пита защо долетя с пролетта,

с аромата на рози се вплита и терзае моята душа...

Погледни ме с онзи поглед, който кара кръвта да закипява...

и аз ще остана вечно пленена, изгаряща от любовта...

В живота при теб като звезден дар долетях,

подарих ти сърцето – с вяра, надежда, любов...

Запази, запази в сърцето тази любов толкова нежна,

аз ще бъда за теб все така Рая, а райската ябълка-

ти за мен ще откъснеш...

Когато Купидон долита невидимо със своя лък

той никого, никого не пита и забива в сърцето -

най-сладката стрела... не вярвам любовта да угасне,

като пламък ще свети в нощта... защото невидимо долита

при нас любовта...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Izumrudkata (Катя)

2010-08-06T22:42:45+03:00

Любо,Дияна благодаря ви за топлите думи...
Любовта никого не пита защо долетя с пролетта,
с аромата на рози се вплита и терзае моята душа...
gudel4e (Дияна)

2010-08-04T15:33:03+03:00

Поздрав и от мен Харесах го
longin (Любомир Деничин)

2010-08-04T10:15:09+03:00

Катя улучила те е стрелата явно и ябълката от Адам ще искаш......Чуда се ако стой дали в света нещо ще се промени....Затова любовта при нас долита... невидимо долита и не пита иска да ни промени!!!Поздрав!!!