Невидимо долита любовта
Невидимо долита любовта
Когато невидимо долита Купидон със своя лък
той никого, никого не пита и пуска своята вълшебна стрела,
сърцето изпълва се с трепет, копнеж те изгаря по далечен блян,
че ти си ранен в сърцето от любов с вълшебна стрела...
Любовта никого не пита защо долетя с пролетта,
с аромата на рози се вплита и терзае моята душа...
Погледни ме с онзи поглед, който кара кръвта да закипява...
и аз ще остана вечно пленена, изгаряща от любовта...
В живота при теб като звезден дар долетях,
подарих ти сърцето – с вяра, надежда, любов...
Запази, запази в сърцето тази любов толкова нежна,
аз ще бъда за теб все така Рая, а райската ябълка-
ти за мен ще откъснеш...
Когато Купидон долита невидимо със своя лък
той никого, никого не пита и забива в сърцето -
най-сладката стрела... не вярвам любовта да угасне,
като пламък ще свети в нощта... защото невидимо долита
при нас любовта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
