16 sept 2008, 19:00

Невидимо признание 

  Poesía » Filosófica
687 0 2
В търсене на точния човек,
намирах разни своеволия.
И без вина, и без целебен лек,
откривах пътища в безброя.
Не търсех теб, нямах и причина
да стоя под мрачното небе,
не можех аз да съм щастлива
наред с това тежащо бреме.
Съжалявам, може би за нищо,
живот изящен като миг,
да търсиш нещо без да имаш време
и да търкаш с гума спомена изтрит...

© Красимира Баротева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??