16.09.2008 г., 19:00 ч.

Невидимо признание 

  Поезия » Философска
658 0 2
В търсене на точния човек,
намирах разни своеволия.
И без вина, и без целебен лек,
откривах пътища в безброя.
Не търсех теб, нямах и причина
да стоя под мрачното небе,
не можех аз да съм щастлива
наред с това тежащо бреме.
Съжалявам, може би за нищо,
живот изящен като миг,
да търсиш нещо без да имаш време
и да търкаш с гума спомена изтрит...

© Красимира Баротева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??