Скитницa
296 7930
14 ene 2025, 11:43

Невидимото 

  Poesía » Otra
122 5 15

Със всеки стих душата си разголвам,

на показ лъсват кътчета от нея.

На малки части в рими я отронвам,

изгарям в пламък, в‘ въгленчета тлея.

Душата ми е малка, няколко е грама,

а може болка, мъка и любов да носи,

света да побере, да бъде камък,

в нея да се вихрят хиляди въпроси.

Опитвам се да полетя в простора,

душата ми от кръпки е съшита…

В сърцето мрак и светлина се борят,

а от очите ми, любов лъчиста блика…

 

13.01.2025

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Познато усещане.
    Поздравявам те.
  • Благодаря ти, Райне за прочита!
  • Много е хубаво, Скити!
  • Дейка ♥️🥰♥️
  • Ооо, Скити...❤️❤️❤️
  • Мини, di_ t, Пепи, благодаря ви момичета!
  • Поздравления!
  • Поздравления, хубав стих!
  • Скити, много хубаво си пресъздала свойствата на душата. Да, тя е няколко грама, но държи в гъките си живота, колкото и да тежи. Поздравявам те!
  • Стойчо, сърдечно ти благодаря!
  • Хубаво е!
    Поздравления, Скити!
  • Иван, Вили, Дейна, благодаря ви за прочита и за това, че се спирате при мен!
  • Сложно нещо е човешката душа, през какво ли не и се налага да преминава...
    Хубав стих, Скити!
  • Да!
    Много ми хареса, Скити.
  • Светлината ще победи мрака и ще отвори пътя на любовта лъчиста! Поздравления, Скитница!
Propuestas
: ??:??