Невидимото
Със всеки стих душата си разголвам,
на показ лъсват кътчета от нея.
На малки части в рими я отронвам,
изгарям в пламък, в‘ въгленчета тлея.
Душата ми е малка, няколко е грама,
а може болка, мъка и любов да носи,
света да побере, да бъде камък,
в нея да се вихрят хиляди въпроси.
Опитвам се да полетя в простора,
душата ми от кръпки е съшита…
В сърцето мрак и светлина се борят,
а от очите ми, любов лъчиста блика…
13.01.2025
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
