stenli499 (Станислава)
291 2629
11 jul 2014, 11:20

Невинен 

  Poesía
766 0 20

-


Не се чувствай виновен за тази взривена емоция —
ще премине, тя просто мълчеше предълго таена.
Днес дължа на очите ти всички венозни подскоци,
всеки смях или дума, които извират от мене.

Преповтарям си мантри:
”Спокойно!”, ”Подсвирквай си!”, ”Пей си!”.
Но какво? — ти замина със цялата гама мажорна.
Искам боса да хукна в онези гори тилилейски,
сред които ликът ти е с най-плодородния корен.

И защо да не пиша — животът е шеметно кратък
и притичват години, тъй сякаш хлапета виновни.
По ръба им безспирно лавират забравени дати,
а за дните палач е бездушният стенен часовник.

Никой няма вина. Тези срещи се случват внезапно,
а какво ни остава след тях — от сърцето зависи.
Как живее морето след всички солени етапи!?
 Ти си цялото мое несбъднато ùмане. Ти си.

 

 

-

© Станислава Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??