11 июл. 2014 г., 11:20

Невинен

959 0 20

-


Не се чувствай виновен за тази взривена емоция —
ще премине, тя просто мълчеше предълго таена.
Днес дължа на очите ти всички венозни подскоци,
всеки смях или дума, които извират от мене.

Преповтарям си мантри:
”Спокойно!”, ”Подсвирквай си!”, ”Пей си!”.
Но какво? — ти замина със цялата гама мажорна.
Искам боса да хукна в онези гори тилилейски,
сред които ликът ти е с най-плодородния корен.

И защо да не пиша — животът е шеметно кратък
и притичват години, тъй сякаш хлапета виновни.
По ръба им безспирно лавират забравени дати,
а за дните палач е бездушният стенен часовник.

Никой няма вина. Тези срещи се случват внезапно,
а какво ни остава след тях — от сърцето зависи.
Как живее морето след всички солени етапи!?
 Ти си цялото мое несбъднато ùмане. Ти си.

 

 

-

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мария, чета коментарите и се радвам неимоверно! Беше чудесна морската ни среща, споменът е като от днес! Надявам се скоро да се видим пак!
  • Ей, прекраснице Стенли!!! Днес ти си моето римувано букварче, от което се уча на поезия, да знаеш! Позволяваш ли ми да те прегърна, талантливо момиче? И много те моля, не изчезвай пак, три години самота са достатъчни за всички откровенци, които са влюбени в поезията ти!
  • Харесах много и аз!
  • харесах!
  • О, колко радващи думи, явно любовта остава най-вълнуваща тема!
    Невероятните тук сте вие!
    Благодаря ви!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....