11.07.2014 г., 11:20

Невинен

951 0 20

-


Не се чувствай виновен за тази взривена емоция —
ще премине, тя просто мълчеше предълго таена.
Днес дължа на очите ти всички венозни подскоци,
всеки смях или дума, които извират от мене.

Преповтарям си мантри:
”Спокойно!”, ”Подсвирквай си!”, ”Пей си!”.
Но какво? — ти замина със цялата гама мажорна.
Искам боса да хукна в онези гори тилилейски,
сред които ликът ти е с най-плодородния корен.

И защо да не пиша — животът е шеметно кратък
и притичват години, тъй сякаш хлапета виновни.
По ръба им безспирно лавират забравени дати,
а за дните палач е бездушният стенен часовник.

Никой няма вина. Тези срещи се случват внезапно,
а какво ни остава след тях — от сърцето зависи.
Как живее морето след всички солени етапи!?
 Ти си цялото мое несбъднато ùмане. Ти си.

 

 

-

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мария, чета коментарите и се радвам неимоверно! Беше чудесна морската ни среща, споменът е като от днес! Надявам се скоро да се видим пак!
  • Ей, прекраснице Стенли!!! Днес ти си моето римувано букварче, от което се уча на поезия, да знаеш! Позволяваш ли ми да те прегърна, талантливо момиче? И много те моля, не изчезвай пак, три години самота са достатъчни за всички откровенци, които са влюбени в поезията ти!
  • Харесах много и аз!
  • харесах!
  • О, колко радващи думи, явно любовта остава най-вълнуваща тема!
    Невероятните тук сте вие!
    Благодаря ви!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...