11.07.2014 г., 11:20

Невинен

956 0 20

-


Не се чувствай виновен за тази взривена емоция —
ще премине, тя просто мълчеше предълго таена.
Днес дължа на очите ти всички венозни подскоци,
всеки смях или дума, които извират от мене.

Преповтарям си мантри:
”Спокойно!”, ”Подсвирквай си!”, ”Пей си!”.
Но какво? — ти замина със цялата гама мажорна.
Искам боса да хукна в онези гори тилилейски,
сред които ликът ти е с най-плодородния корен.

И защо да не пиша — животът е шеметно кратък
и притичват години, тъй сякаш хлапета виновни.
По ръба им безспирно лавират забравени дати,
а за дните палач е бездушният стенен часовник.

Никой няма вина. Тези срещи се случват внезапно,
а какво ни остава след тях — от сърцето зависи.
Как живее морето след всички солени етапи!?
 Ти си цялото мое несбъднато ùмане. Ти си.

 

 

-

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мария, чета коментарите и се радвам неимоверно! Беше чудесна морската ни среща, споменът е като от днес! Надявам се скоро да се видим пак!
  • Ей, прекраснице Стенли!!! Днес ти си моето римувано букварче, от което се уча на поезия, да знаеш! Позволяваш ли ми да те прегърна, талантливо момиче? И много те моля, не изчезвай пак, три години самота са достатъчни за всички откровенци, които са влюбени в поезията ти!
  • Харесах много и аз!
  • харесах!
  • О, колко радващи думи, явно любовта остава най-вълнуваща тема!
    Невероятните тук сте вие!
    Благодаря ви!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...