26 nov 2011, 10:15

Невинна душа

  Poesía » Otra
1.1K 0 4

Облякла рокля твърде къса,
с дълбоко деколте -
на голяма искаш да се правиш,
но пак оставаш си дете.
Лицето ти се крие
зад поредната маска от грим.
Палиш нервно цигара
и към мен изпращаш тежкия дим.
Очите ти се смеят нахално,
но усещам, че душата тъжи.
През прозореца гледаш прощално,
но сякаш с невиждащи очи.
Та ти си твърде малка, мила моя,
за тези перверзни игри.
Твърде малка, а вече се продаваш
на мъжете за пари.
Не виждаш ли, че имаш още време
с крилцата детски да полетиш
и всяка грешка, досега направена,
да забравиш и да си простиш.
Ела с мен, послушай ме сега,
този живот не е за теб,
ти не заслужаваш това.
Подаръците, които получаваш,
няма да ти донесaт любов,
а животът с теб ще бъде още по-суров.
Не се увличай по лесните пари,
те няма нищо хубаво да ти дадат
и някой ден ще те боли,
когато годините те предадат.
Хвани ръката ми и ела,
не пропадай в тези дълбини на похотта.
Ела с мен и не потъвай в пропастта.
Спести си тежката и нечестна съдба,
мило мое объркано дете,
не опорочавай повече своята невинна душа
и чистото си сърчице.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ахинора Бориславова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е хубаво! Хареса ми! Поздавления
  • Няма нищо по лошо от това да си с чиста съвест и голямо сърце!Но за жалост това не се среща често днес!Харесах!
  • Хареса ми!Поздравления!
  • По принцип не съм го писала с мисълта за поп-фолк увлеченията,но е нещо подобно.Днешните момиченца твърде лесно тръгват по лошият път и се интересуват само от материалното,което ги погубва след време!Благодаря ти за коментара!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...