Облякла рокля твърде къса,
с дълбоко деколте -
на голяма искаш да се правиш,
но пак оставаш си дете.
Лицето ти се крие
зад поредната маска от грим.
Палиш нервно цигара
и към мен изпращаш тежкия дим.
Очите ти се смеят нахално,
но усещам, че душата тъжи.
През прозореца гледаш прощално,
но сякаш с невиждащи очи.
Та ти си твърде малка, мила моя,
за тези перверзни игри.
Твърде малка, а вече се продаваш
на мъжете за пари.
Не виждаш ли, че имаш още време
с крилцата детски да полетиш
и всяка грешка, досега направена,
да забравиш и да си простиш.
Ела с мен, послушай ме сега,
този живот не е за теб,
ти не заслужаваш това.
Подаръците, които получаваш,
няма да ти донесaт любов,
а животът с теб ще бъде още по-суров.
Не се увличай по лесните пари,
те няма нищо хубаво да ти дадат
и някой ден ще те боли,
когато годините те предадат.
Хвани ръката ми и ела,
не пропадай в тези дълбини на похотта.
Ела с мен и не потъвай в пропастта.
Спести си тежката и нечестна съдба,
мило мое объркано дете,
не опорочавай повече своята невинна душа
и чистото си сърчице.
© Ахинора Бориславова Всички права запазени