15 ago 2021, 7:05

Невинни 

  Poesía
220 0 2

От тази любов дори стон  не остана...

С всяко преглъщане от нея боли.

Мечтите които ни свързваха, вече ги няма

отвяха ги бури, а чувството се сниши

 

Плътската мощ взе си всичко дължимо.

До зрънце и атомче разпадна се в нас.

Насочихме поглед към следващото любимо

подчинило ни и в мисли, и в страст.

 

Вина ли, съдбата определи ни… невинни...

Нетраен е поривът покълнал за миг.

Ще срещнем своето утре с други невинни

и пак ще се втурнем, любовта да виним.

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??