Aug 15, 2021, 7:05 AM

Невинни

  Poetry
383 0 2

От тази любов дори стон  не остана...

С всяко преглъщане от нея боли.

Мечтите които ни свързваха, вече ги няма

отвяха ги бури, а чувството се сниши

 

Плътската мощ взе си всичко дължимо.

До зрънце и атомче разпадна се в нас.

Насочихме поглед към следващото любимо

подчинило ни и в мисли, и в страст.

 

Вина ли, съдбата определи ни… невинни...

Нетраен е поривът покълнал за миг.

Ще срещнем своето утре с други невинни

и пак ще се втурнем, любовта да виним.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Сотирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...