29 oct 2021, 10:00  

Невинно

  Poesía
523 7 13

Не е виновно времето, че бърза
часовникът – за дясното въртене,

Тъгата – че за шията ми вързана,

е дишаща , единствено чрез мене.

И тялото ми – за студа наоколо

и слънцето – за липсващото лято.

Не са виновни раните за болката,

и тръпките – за ледения вятър.

Не си виновен ти, че си си тръгнал

не съм виновна аз, че съм останала.

Че огънят се е стопил на въглен,

че славеите, се прераждат в гарвани.

Не сме виновни, че не сме простили,

под крачките ни се отварят ями.

Обичам те, обаче нямам сили

и някак безвъзвратно онемявам.

Изплитам си на люлка тишината,

не ме вини и много ми прилича.

Не зная враг ли е, или приятел.

Невинна е до мен. И ми е всичко.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Гарелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...