29 oct 2021, 10:00  

Невинно

  Poesía
527 7 13

Не е виновно времето, че бърза
часовникът – за дясното въртене,

Тъгата – че за шията ми вързана,

е дишаща , единствено чрез мене.

И тялото ми – за студа наоколо

и слънцето – за липсващото лято.

Не са виновни раните за болката,

и тръпките – за ледения вятър.

Не си виновен ти, че си си тръгнал

не съм виновна аз, че съм останала.

Че огънят се е стопил на въглен,

че славеите, се прераждат в гарвани.

Не сме виновни, че не сме простили,

под крачките ни се отварят ями.

Обичам те, обаче нямам сили

и някак безвъзвратно онемявам.

Изплитам си на люлка тишината,

не ме вини и много ми прилича.

Не зная враг ли е, или приятел.

Невинна е до мен. И ми е всичко.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Гарелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...