Невинно
Не е виновно времето, че бърза
часовникът – за дясното въртене,
Тъгата – че за шията ми вързана,
е дишаща , единствено чрез мене.
И тялото ми – за студа наоколо
и слънцето – за липсващото лято.
Не са виновни раните за болката,
и тръпките – за ледения вятър.
Не си виновен ти, че си си тръгнал
не съм виновна аз, че съм останала.
Че огънят се е стопил на въглен,
че славеите, се прераждат в гарвани.
Не сме виновни, че не сме простили,
под крачките ни се отварят ями.
Обичам те, обаче нямам сили
и някак безвъзвратно онемявам.
Изплитам си на люлка тишината,
не ме вини и много ми прилича.
Не зная враг ли е, или приятел.
Невинна е до мен. И ми е всичко.
© Деница Гарелова All rights reserved.
