Oct 29, 2021, 10:00 AM  

Невинно 

  Poetry
295 7 13

Не е виновно времето, че бърза
часовникът – за дясното въртене,

Тъгата – че за шията ми вързана,

е дишаща , единствено чрез мене.

И тялото ми – за студа наоколо

и слънцето – за липсващото лято.

Не са виновни раните за болката,

и тръпките – за ледения вятър.

Не си виновен ти, че си си тръгнал

не съм виновна аз, че съм останала.

Че огънят се е стопил на въглен,

че славеите, се прераждат в гарвани.

Не сме виновни, че не сме простили,

под крачките ни се отварят ями.

Обичам те, обаче нямам сили

и някак безвъзвратно онемявам.

Изплитам си на люлка тишината,

не ме вини и много ми прилича.

Не зная враг ли е, или приятел.

Невинна е до мен. И ми е всичко.

© Деница Гарелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??