valqka (Валентин Василев) valqka (Валентин Василев)
8 515
22 dic 2016, 17:03

Неволен стих

764 1 4

 

 

 

     Мрачно, сиво е навън,
     притрепва унесена душата
     от моя строшен сън
     с невестата и змея в пещерата...
     Няма вече сън, унес няма,
     реалността навлича нова риза
     и денят поема свойта смяна –
     сгушен в сивотата му излизам.
     Вървя и часовете си разлиствам
     и се чудя колко са еднакви –
     като наредени в станиолов блистер
     хапчета за цяр на сърдечни спазми...
     Ах, ден мой, предзимно посивял,
     как в пещера да те скрия и заровя,                       

     спазмите в дъха да укротя,
     дух да съградя в душен стих неволен?...

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0