valqka (Валентин Василев) valqka (Валентин Василев)
8 515
22 dic 2016, 17:03

Неволен стих

754 1 4

 

 

 

     Мрачно, сиво е навън,
     притрепва унесена душата
     от моя строшен сън
     с невестата и змея в пещерата...
     Няма вече сън, унес няма,
     реалността навлича нова риза
     и денят поема свойта смяна –
     сгушен в сивотата му излизам.
     Вървя и часовете си разлиствам
     и се чудя колко са еднакви –
     като наредени в станиолов блистер
     хапчета за цяр на сърдечни спазми...
     Ах, ден мой, предзимно посивял,
     как в пещера да те скрия и заровя,                       

     спазмите в дъха да укротя,
     дух да съградя в душен стих неволен?...

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0