valqka (Валентин Василев) valqka (Валентин Василев)
8 515
Dec 22, 2016, 5:03 PM

Неволен стих

758 1 4

 

 

 

     Мрачно, сиво е навън,
     притрепва унесена душата
     от моя строшен сън
     с невестата и змея в пещерата...
     Няма вече сън, унес няма,
     реалността навлича нова риза
     и денят поема свойта смяна –
     сгушен в сивотата му излизам.
     Вървя и часовете си разлиствам
     и се чудя колко са еднакви –
     като наредени в станиолов блистер
     хапчета за цяр на сърдечни спазми...
     Ах, ден мой, предзимно посивял,
     как в пещера да те скрия и заровя,                       

     спазмите в дъха да укротя,
     дух да съградя в душен стих неволен?...

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Василев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0