valqka (Валентин Василев)
515 2124
22.12.2016 г., 17:03 ч.

Неволен стих 

  Поезия » Пейзажна
578 1 4

 

 

 

     Мрачно, сиво е навън,
     притрепва унесена душата
     от моя строшен сън
     с невестата и змея в пещерата...
     Няма вече сън, унес няма,
     реалността навлича нова риза
     и денят поема свойта смяна –
     сгушен в сивотата му излизам.
     Вървя и часовете си разлиствам
     и се чудя колко са еднакви –
     като наредени в станиолов блистер
     хапчета за цяр на сърдечни спазми...
     Ах, ден мой, предзимно посивял,
     как в пещера да те скрия и заровя,                       

     спазмите в дъха да укротя,
     дух да съградя в душен стих неволен?...

 

 

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??