Неволен стих
Мрачно, сиво е навън,
притрепва унесена душата
от моя строшен сън
с невестата и змея в пещерата...
Няма вече сън, унес няма,
реалността навлича нова риза
и денят поема свойта смяна –
сгушен в сивотата му излизам.
Вървя и часовете си разлиствам
и се чудя колко са еднакви –
като наредени в станиолов блистер
хапчета за цяр на сърдечни спазми...
Ах, ден мой, предзимно посивял,
как в пещера да те скрия и заровя,
спазмите в дъха да укротя,
дух да съградя в душен стих неволен?...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
