6 jun 2014, 21:27

Невярна любов 

  Poesía » De amor
444 0 0

Я запей, мала любов, тъжната си песен,

за мен, за пустошта на бедното.

Ала свят в изневиделица видях от теб,

ти, ръка на злото сиромах на доброто.


Ти, черно в очите и лъжовна,

защо ли мене обрече на тъга?

Та твоята милост къде се брине сега,

или аз чакам свят да срина...


Язва в душа нося, зло сторя за утеха, 

твойта невярност диря, та дия...

Сакам лек на глава, ти, бяла и черна,

та желба на всеки - на съдба...


Вееш мисъл, та майка една - кротка,

ти, усмивка прогони, сила отне.

Вещ в ръката ти, в тъга люлея се,

роня сълзи, жално бледнея.


Лете в зима превърна, а зима - 

тъй студена си остана,

кат загубена вещ нищожна памет

обзе моята мисъл морна.


Ах, ти скръбна вест донасяш,

каква ли самотна душа отнемаш?!

Ти, отгде гледаш мен и осмиваш

моята страст и луда вяра?!


Луд не бях, тебе ли не гонех, 

срещу вятъра вървях и плаках.

Едно тайно местенце търсех,

но то ще е гробът, видях...



© Тургай Фикри Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??