21 jun 2025, 19:19

Невъзможна история

  Poesía » Otra
255 2 1

Твоето отсъствие ме съкруши,
до толкова, че тази дата
в паметта ми и навсякъде стои.
Толкова ми липсваш,
а минаха векове време,
трудно е - без теб.
А още помня смеха ти,
ръцете ти,
лика ти...
"Моля те, появи се!" - шептя,
"Липсваш ми!" - крещя,
по теб от толкова време скърбя,
ала вече нямам сълзи,
затова вместо очите,
сърцето ми кърви.
На бял лист аз пиша нашата невъзможна история,
където няма я тази трагедия,
ти да си отидеш,
а аз да съм тук сама
и да не мога да те забравя,
захвърля
като бял лист в морето,
в сините води,
където дори там пак в съзнанието ми
излизаш ти.
А да можехме да имаме минутка време,
само за да те прегърна,
да те видя...
Твоето отсъствие ме съкруши,
защо трябваше така да се случи,
да страдаш, да те боли,
като можеше сега да си тук - все още щастлив,
но аз мога да я напиша - твоята невъзможна история
на красив бял лист с тънък молив...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Компанска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...