Невъзможна история

Твоето отсъствие ме съкруши,
до толкова, че тази дата
в паметта ми и навсякъде стои.
Толкова ми липсваш,
а минаха векове време,
трудно е - без теб.
А още помня смеха ти,
ръцете ти,
лика ти...
"Моля те, появи се!" - шептя,
"Липсваш ми!" - крещя,
по теб от толкова време скърбя,
ала вече нямам сълзи,
затова вместо очите,
сърцето ми кърви.
На бял лист аз пиша нашата невъзможна история,
където няма я тази трагедия,
ти да си отидеш,
а аз да съм тук сама
и да не мога да те забравя,
захвърля
като бял лист в морето,
в сините води,
където дори там пак в съзнанието ми
излизаш ти.
А да можехме да имаме минутка време,
само за да те прегърна,
да те видя...
Твоето отсъствие ме съкруши,
защо трябваше така да се случи,
да страдаш, да те боли,
като можеше сега да си тук - все още щастлив,
но аз мога да я напиша - твоята невъзможна история
на красив бял лист с тънък молив...