12 abr 2023, 10:24

Невъзможна Любов

  Poesía
344 3 3

НЕВЪЗМОЖНА ЛЮБОВ

 

... да бях ти вил в горите занемели – вълк! – с вълчите потери призори,

да бях летял след облаците бели, днес щях да знам къде от мен се скри,

все някой ден аз щях да те постигна и да те благославям с "Отче наш!" –

най-светлата Жена – Жена енигма! – Жена надежда! – и Жена – мираж!,

за тебе пях – вакхически пройдоха! – от хубостите твои вдъхновен –

 

навярно в друга някоя епоха – светът ще те открива? – в стих от мен,

една задача с триста неизвестни пулсира в мен – решѝ я утре ти? –

ще ти се чудят толкова невести защо ме хвърляш в бездни от мечти,

Жена, с която Господ Бог отвори пред мен портала с Райския обков! –

летя след теб в бездънните простори! – и вярвам в невъзможната Любов.

 

10 април 2023 г.

гр. София, 11, 00 ч.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Жена, с която Господ Бог отвори пред мен портала с Райския обков! –
    летя след теб в бездънните простори! – и вярвам в невъзможната Любов."
  • " Жена, с която Господ Бог отвори пред мен портала с Райския обков! –
    летя след теб в бездънните простори! – и вярвам в невъзможната Любов."
    Всеки ред е апотеоз на любовта!
  • все някой ден аз щях да те постигна и да те благославям с "Отче наш!" –
    най-светлата Жена – Жена енигма! – Жена надежда! – и Жена – мираж!,

    Кристално!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...