10 mar 2007, 22:25

Невъзможна пролет

  Poesía
734 0 19
Остри токчета - тротоарът във пулс прединфарктен
отразява небето с най- мрачното сиво лице.
Рев сърдит на мотор, тълпа отмъстителни клаксони,
във червена вълна тъмни улици вплитат ръце.

Под слънца от неон, обковани в бетон -
впряг безумен - препускат и нощи и дни.
Няма изгрев и злак, във душите ни - мрак,
а във вените гневни пулсира ... бензин.

Да се върнеш, не може! Посоката - " Само направо!"
Някой друг е поставил на точното място целта.
Сателитът те следва отгоре, съседът отляво -
даже мисъл погрешна и в мрежата светва сигнал.

Няма време за пролет - цъфтежът бил в разрез със графика,
а за птиците вече са в строй електронни гнезда...
... От листа за отчета ще сгъна хартиена лястовица,
да я пратя на юг, за да търси онези ята,

дето в моя сън все се завръщат щастливи,
да пробуди сред клоните тих и светъл копнеж -
премалели от цвят, с плахи устни зелени отпили
светлина и живот, 
                   да го върнат във синя надежда...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йорданка Гецова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...