Албиция (Йорданка Гецова)
145 1598
10.03.2007 г., 22:25 ч.

Невъзможна пролет 

  Поезия
589 0 19
Остри токчета - тротоарът във пулс прединфарктен
отразява небето с най- мрачното сиво лице.
Рев сърдит на мотор, тълпа отмъстителни клаксони,
във червена вълна тъмни улици вплитат ръце.

Под слънца от неон, обковани в бетон -
впряг безумен - препускат и нощи и дни.
Няма изгрев и злак, във душите ни - мрак,
а във вените гневни пулсира ... бензин.

Да се върнеш, не може! Посоката - " Само направо!"
Някой друг е поставил на точното място целта.
Сателитът те следва отгоре, съседът отляво -
даже мисъл погрешна и в мрежата светва сигнал.

Няма време за пролет - цъфтежът бил в разрез със графика,
а за птиците вече са в строй електронни гнезда...
... От листа за отчета ще сгъна хартиена лястовица,
да я пратя на юг, за да търси онези ята,

дето в моя сън все се завръщат щастливи,
да пробуди сред клоните тих и светъл копнеж -
премалели от цвят, с плахи устни зелени отпили
светлина и живот, 
                   да го върнат във синя надежда...

© Йорданка Гецова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много си ДОБРА!*

    ... днес се радвам, че имам време
    да чета...
  • Много динамични, свързани с пулса на съвременния ни живот, стихове!
    Поздравления!
  • Радвам се,че те прочетох!!!
  • Благодаря, Веси, Кити, прегръщам ви!
  • Написала си невероятен стих!!!

    Моите усмивки са за теб
  • Четох го и на друго място...
    Много силен стих,Дани!
    Разтърси ме!
  • Благодаря на всички! Радва ме това, че стихът ми е стигнал до вас и сте го усетили. точно това имах предвид, Христо, но май не се отнася за бъдещето а уви за нашето настояще...
  • Напомни ми малко на онези филми за бъдещето, където властват лошите и всичко е еднакво. Накрая обаче побеждават добрите.
    Поздрави, Дани!!!
  • дето в моя сън все се завръщат щастливи,
    да пробуди сред клоните тих и светъл копнеж -
    премалели от цвят, с плахи устни зелени отпили
    светлина и живот,
    да го върнат във синя надежда...
    Почувствах твоята невъзможна пролет!
    Поздрав за стиха Дани!
  • Отчайващо наситеното ни ежедневие е точно такова,ала нали все пак има синя надежда Стихът ти е прекрасен!Хареса ми тротоарът в прединфарктно състояние от острите токчета по него ,отмъстителните клаксони,времето,което не достига за пролет и премалелите от цвят клони...Май беше по-добре да копирам целия стих,толкова много е всичко,което ме грабва в него Поздрав!
  • Чудесно е, Алб!
  • Невероятен стих, Дани!
    Прегръщам те!
  • Браво!!!
  • Хареса ми оптимизмът на финала след мрачното начало!Поздрав!
  • Няма време за пролет! хе хе! Много силно, Дани! Хенри
  • Много силно наистина! Браво!
  • "премалели от цвят, с плахи устни зелени отпили
    светлина и живот,
    да я върнат във синя надежда..."
    Възхитена съм!!!
    Браво Данче!


  • Нуждаем се от истинска ПРОЛЕТ!!!
    БРАВО, много ми хареса!
  • БРАВО!!!
    Много силен стих си написала!
    Поздрави!
Предложения
: ??:??