Невъзможна пролет
Остри токчета - тротоарът във пулс прединфарктен
отразява небето с най- мрачното сиво лице.
Рев сърдит на мотор, тълпа отмъстителни клаксони,
във червена вълна тъмни улици вплитат ръце.
Под слънца от неон, обковани в бетон -
впряг безумен - препускат и нощи и дни.
Няма изгрев и злак, във душите ни - мрак,
а във вените гневни пулсира ... бензин.
Да се върнеш, не може! Посоката - " Само направо!"
Някой друг е поставил на точното място целта.
Сателитът те следва отгоре, съседът отляво -
даже мисъл погрешна и в мрежата светва сигнал.
Няма време за пролет - цъфтежът бил в разрез със графика,
а за птиците вече са в строй електронни гнезда...
... От листа за отчета ще сгъна хартиена лястовица,
да я пратя на юг, за да търси онези ята,
дето в моя сън все се завръщат щастливи,
да пробуди сред клоните тих и светъл копнеж -
премалели от цвят, с плахи устни зелени отпили
светлина и живот,
да го върнат във синя надежда...
отразява небето с най- мрачното сиво лице.
Рев сърдит на мотор, тълпа отмъстителни клаксони,
във червена вълна тъмни улици вплитат ръце.
Под слънца от неон, обковани в бетон -
впряг безумен - препускат и нощи и дни.
Няма изгрев и злак, във душите ни - мрак,
а във вените гневни пулсира ... бензин.
Да се върнеш, не може! Посоката - " Само направо!"
Някой друг е поставил на точното място целта.
Сателитът те следва отгоре, съседът отляво -
даже мисъл погрешна и в мрежата светва сигнал.
Няма време за пролет - цъфтежът бил в разрез със графика,
а за птиците вече са в строй електронни гнезда...
... От листа за отчета ще сгъна хартиена лястовица,
да я пратя на юг, за да търси онези ята,
дето в моя сън все се завръщат щастливи,
да пробуди сред клоните тих и светъл копнеж -
премалели от цвят, с плахи устни зелени отпили
светлина и живот,
да го върнат във синя надежда...
© Йорданка Гецова All rights reserved.
