7 nov 2024, 6:47

Невъзможната любов 

  Poesía » De amor
442 7 29

Тя, невъзможната любов, е късна като зима,

тръпчива е като горчив пелин.

Не носи нищо, не раздава, само взима,

ефирна и измамна като филм.

 

Тя идва като буря без да пита,

за гърлото те хваща и държи.

Обръща ти света и те помита

и все й е едно дали боли.

 

Тя тъпче във краката си, прегазва,

обърква ти посоките, крещи.

Оставя те без дъх и те премазва,

завихря те в пожари и гори.

 

Тя няма милост, всичко разрушава,

ограбва те с невидими ръце.

Разкъсва, пали и опустошава,

разголва те до кръв и до сърце.

 

Безсрамна е, безскрупулна лъжкиня,

тя не признава клетви и халки.

Пресъхва те, превръща те в пустиня,

а след това безмилостно вали. 

 

Тя, невъзможната любов, е чисто луда,

а ти дори не можеш да я спреш.

Тя те опива както нищо друго,

след нея просто ти се иска да умреш.

© Зорница Петровска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??