7 nov 2024, 6:47

Невъзможната любов

1.3K 8 29

Тя, невъзможната любов, е късна като зима,

тръпчива е като горчив пелин.

Не носи нищо, не раздава, само взима,

ефирна и измамна като филм.

 

Тя идва като буря без да пита,

за гърлото те хваща и държи.

Обръща ти света и те помита

и все й е едно дали боли.

 

Тя тъпче във краката си, прегазва,

обърква ти посоките, крещи.

Оставя те без дъх и те премазва,

завихря те в пожари и гори.

 

Тя няма милост, всичко разрушава,

ограбва те с невидими ръце.

Разкъсва, пали и опустошава,

разголва те до кръв и до сърце.

 

Безсрамна е, безскрупулна лъжкиня,

тя не признава клетви и халки.

Пресъхва те, превръща те в пустиня,

а след това безмилостно вали. 

 

Тя, невъзможната любов, е чисто луда,

а ти дори не можеш да я спреш.

Тя те опива както нищо друго,

след нея просто ти се иска да умреш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зорница Петровска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...