7.11.2024 г., 6:47

Невъзможната любов

1.3K 8 29

Тя, невъзможната любов, е късна като зима,

тръпчива е като горчив пелин.

Не носи нищо, не раздава, само взима,

ефирна и измамна като филм.

 

Тя идва като буря без да пита,

за гърлото те хваща и държи.

Обръща ти света и те помита

и все й е едно дали боли.

 

Тя тъпче във краката си, прегазва,

обърква ти посоките, крещи.

Оставя те без дъх и те премазва,

завихря те в пожари и гори.

 

Тя няма милост, всичко разрушава,

ограбва те с невидими ръце.

Разкъсва, пали и опустошава,

разголва те до кръв и до сърце.

 

Безсрамна е, безскрупулна лъжкиня,

тя не признава клетви и халки.

Пресъхва те, превръща те в пустиня,

а след това безмилостно вали. 

 

Тя, невъзможната любов, е чисто луда,

а ти дори не можеш да я спреш.

Тя те опива както нищо друго,

след нея просто ти се иска да умреш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Петровска Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

1 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...