Невъзможната любов
Тя, невъзможната любов, е късна като зима,
тръпчива е като горчив пелин.
Не носи нищо, не раздава, само взима,
ефирна и измамна като филм.
Тя идва като буря без да пита,
за гърлото те хваща и държи.
Обръща ти света и те помита
и все й е едно дали боли.
Тя тъпче във краката си, прегазва,
обърква ти посоките, крещи.
Оставя те без дъх и те премазва,
завихря те в пожари и гори.
Тя няма милост, всичко разрушава,
ограбва те с невидими ръце.
Разкъсва, пали и опустошава,
разголва те до кръв и до сърце.
Безсрамна е, безскрупулна лъжкиня,
тя не признава клетви и халки.
Пресъхва те, превръща те в пустиня,
а след това безмилостно вали.
Тя, невъзможната любов, е чисто луда,
а ти дори не можеш да я спреш.
Тя те опива както нищо друго,
след нея просто ти се иска да умреш.
© Зорница Петровска All rights reserved.
