Невъзможно бе да спре да бие сърцето за теб,
защото това значи да спре да бие изобщо!
Смешно е!!!
Изгубих любовта ти, а те обичам повече
и от преди.
Сълзите ми като въглени още текат.
Като огнени реки.
Но какво от това
всичко остана така далечно,
че се питам реалност ли бе или сън.
Ала аз все още чакам знака
който да ми подскаже че още мислиш за мен.
За мен, за нас, за общите ни изминали дни.
Но едно нещо не дава мир на моя сън
и изгаря остатъка в моите гърди, приличащ на сърце!
Ти обичаше ли ме?!
© Натали Петрова Todos los derechos reservados