Невъзможно е
Нощта е празна, студено е заспала,
в прегръдките си тъмни сърцата ни прибрала,
от спомени небето натежало е над нас -
само то остана да будува в този час!
По устните ми изстиваха капки
от виното, което неотдавна пих,
в душата ми изтръпваха мечти от вятъра,
догаряха искрите, гонени от вихъра!
Лицето ти да видя не можах,
завръщах се и пак, и пак със смях
прикривах болката си като свята тайна,
да задържа за миг страстта ни необятна!
Сам ще си отидеш като залеза.
Ще падне пак в мен нощта с омраза
и в този студ, прегърната от спомени,
дали ще мога да заспя от тази болка помежду ни?!!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
