Невъзможно е
Нощта е празна, студено е заспала,
в прегръдките си тъмни сърцата ни прибрала,
от спомени небето натежало е над нас -
само то остана да будува в този час!
По устните ми изстиваха капки
от виното, което неотдавна пих,
в душата ми изтръпваха мечти от вятъра,
догаряха искрите, гонени от вихъра!
Лицето ти да видя не можах,
завръщах се и пак, и пак със смях
прикривах болката си като свята тайна,
да задържа за миг страстта ни необятна!
Сам ще си отидеш като залеза.
Ще падне пак в мен нощта с омраза
и в този студ, прегърната от спомени,
дали ще мога да заспя от тази болка помежду ни?!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Всички права запазени
