18.11.2009 г., 15:17 ч.
Невъзможно е
Нощта е празна, студено е заспала,
в прегръдките си тъмни сърцата ни прибрала,
от спомени небето натежало е над нас -
само то остана да будува в този час!
По устните ми изстиваха капки
от виното, което неотдавна пих,
в душата ми изтръпваха мечти от вятъра,
догаряха искрите, гонени от вихъра!
Лицето ти да видя не можах,
завръщах се и пак, и пак със смях
прикривах болката си като свята тайна,
да задържа за миг страстта ни необятна! ...
в прегръдките си тъмни сърцата ни прибрала,
от спомени небето натежало е над нас -
само то остана да будува в този час!
По устните ми изстиваха капки
от виното, което неотдавна пих,
в душата ми изтръпваха мечти от вятъра,
догаряха искрите, гонени от вихъра!
Лицето ти да видя не можах,
завръщах се и пак, и пак със смях
прикривах болката си като свята тайна,
да задържа за миг страстта ни необятна! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Ани Всички права запазени
Предложения
-
-
За да се стоплим от студа на думите мълчим и с плаха болка се надяваме... докато във мълчанието изго...
-
Когато си отиваш съм сама, два гълъба на устните ми плачат и всички необичани цветя на мене са нареч...
-
На красотата можеш ли да заприличаш...? Оставя тя една горчивина и песента на славеево птиче в неясн...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
