Нощта е празна, студено е заспала,

в прегръдките си тъмни сърцата ни прибрала,

от спомени небето натежало е над нас -

само то остана да будува в този час!

По устните  ми изстиваха капки

от виното, което неотдавна пих,

в душата ми изтръпваха мечти от вятъра,

догаряха искрите, гонени от вихъра!

Лицето ти да видя не можах,

завръщах се и пак, и пак със смях

прикривах болката си като свята тайна,

да задържа за миг страстта ни необятна!

Сам ще си отидеш като залеза.

Ще падне пак в мен нощта с омраза

и в този студ, прегърната от спомени,

дали ще мога да заспя от тази болка помежду ни?!!