18 ene 2004, 20:23

Невъзможност

  Poesía
2.3K 0 2

Невъзможност

Не, не мога в този бледнеещ свят

ярките лъчи на светофара

в един куплет от химн непят

да повторя като плочките на тротоара.

 

Не, не мога в този живот студен

да сгрея всеки камък леден

в  един единствен стих смутен

от частиците на някой блян последен.

 

Не, не мога в черна нощ дори

малък пламък да запаля вечно -

в едно творение ще изгори

от стремежа ми да е човечно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зорница Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не разбрах към мен ли е насочено това, или?
  • Наблегни на ритмиката и не търси рима "на всяка цена", защото в теб бушуват чувства, които искат да изригнат, но стилът ти пречи да накараш читателя да ги усети в стиховете. Продължавай да пишеш.

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...