18 ene 2004, 20:23

Невъзможност

  Poesía
2.3K 0 2

Невъзможност

Не, не мога в този бледнеещ свят

ярките лъчи на светофара

в един куплет от химн непят

да повторя като плочките на тротоара.

 

Не, не мога в този живот студен

да сгрея всеки камък леден

в  един единствен стих смутен

от частиците на някой блян последен.

 

Не, не мога в черна нощ дори

малък пламък да запаля вечно -

в едно творение ще изгори

от стремежа ми да е човечно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зорница Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не разбрах към мен ли е насочено това, или?
  • Наблегни на ритмиката и не търси рима "на всяка цена", защото в теб бушуват чувства, които искат да изригнат, но стилът ти пречи да накараш читателя да ги усети в стиховете. Продължавай да пишеш.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...