Невъзможност
Не, не мога в този бледнеещ свят
ярките лъчи на светофара
в един куплет от химн непят
да повторя като плочките на тротоара.
Не, не мога в този живот студен
да сгрея всеки камък леден
в един единствен стих смутен
от частиците на някой блян последен.
Не, не мога в черна нощ дори
малък пламък да запаля вечно -
в едно творение ще изгори
от стремежа ми да е човечно.
© Зорница Цветкова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
