18 янв. 2004 г., 20:23

Невъзможност

2.3K 0 2

Невъзможност

Не, не мога в този бледнеещ свят

ярките лъчи на светофара

в един куплет от химн непят

да повторя като плочките на тротоара.

 

Не, не мога в този живот студен

да сгрея всеки камък леден

в  един единствен стих смутен

от частиците на някой блян последен.

 

Не, не мога в черна нощ дори

малък пламък да запаля вечно -

в едно творение ще изгори

от стремежа ми да е човечно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зорница Цветкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не разбрах към мен ли е насочено това, или?
  • Наблегни на ритмиката и не търси рима "на всяка цена", защото в теб бушуват чувства, които искат да изригнат, но стилът ти пречи да накараш читателя да ги усети в стиховете. Продължавай да пишеш.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...