30 июл. 2012 г., 09:47

Невъзможност...

1.9K 0 6

Нощта съблича душите ни...

Денят ги облича отново...

 

Нощта реди красива слова...

Денят ги поставя на съмнения...

 

В нощта луната чертае пътя...

В деня слънцето заслепява изхода...

 

Нощта се изпълва с романтика...

Денят я убива безжалостно...

 

Нощта ражда надежда...

Денят е напоен

с безнадежна невъзможност...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ива Колева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесва ми как пишеш!Добре дошла при нас!
  • Благодаря Кати!
  • Нощта реди красива слова...
    Денят ги поставя на съмнения...

    Бих цитирала и целия стих дори...но все пак тази част ми допадна най-много
    Много истински стих
  • Нощта се изпълва с романтика...
    Денят я убива безжалостно.

    Добре казано,хареса ми много!Поздрав!
  • Благодаря на всички, които се отбивате тук и се вълнувате заедно с мен!Радвате ме защото за човек, който борави по-добре с числата отколкото с думите,вашите усмивки усмихват и мен!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...