Невъзможност

23 jun 2013, 14:07

Poesía

649 3 3

Чакам те на мислите си в здрача

и по залеза ти пращам обич.

Вечерта на рамото ми плаче,

моя осъзната невъзможност.

Запази ме някъде в мечтите,

там, където ще ти липсвам много.

Ще те чакам в залеза на дните,

моя осъзната невъзможност.

Колко много пътища бездомни,

викат твоята душа на скитник.

Но преди да се превърна в спомен -

ще съм пареща сълза в очите.

Изплачи ме скришом в самотата

на неосъзнатата си нежност.

Потърси ме после в тишината -

там ще бъда. Като безнадеждност.

Пак мълчиш на мислите ми в мрака

и ме гледаш ласкаво-копнежно.

Прегърни ме! От кога те чакам,

моя непонятна неизбежност...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.