Невъзможност
Чакам те на мислите си в здрача
и по залеза ти пращам обич.
Вечерта на рамото ми плаче,
моя осъзната невъзможност.
Запази ме някъде в мечтите,
там, където ще ти липсвам много.
Ще те чакам в залеза на дните,
моя осъзната невъзможност.
Колко много пътища бездомни,
викат твоята душа на скитник.
Но преди да се превърна в спомен -
ще съм пареща сълза в очите.
Изплачи ме скришом в самотата
на неосъзнатата си нежност.
Потърси ме после в тишината -
там ще бъда. Като безнадеждност.
Пак мълчиш на мислите ми в мрака
и ме гледаш ласкаво-копнежно.
Прегърни ме! От кога те чакам,
моя непонятна неизбежност...
© Гълъбина Митева All rights reserved.
