Чакам те на мислите си в здрача
и по залеза ти пращам обич.
Вечерта на рамото ми плаче,
моя осъзната невъзможност.
Запази ме някъде в мечтите,
там, където ще ти липсвам много.
Ще те чакам в залеза на дните,
моя осъзната невъзможност.
Колко много пътища бездомни,
викат твоята душа на скитник.
Но преди да се превърна в спомен -
ще съм пареща сълза в очите. ...