24 sept 2022, 12:15

Невъзвращенци във всемира

  Poesía » Otra
469 1 6

НЕВЪЗВРАЩЕНЦИ ВЪВ ВСЕМИРА


Досадно и следобедно горещо
и сякаш въздухът от сол скриптѝ.
Хамалите в градинката отсреща
играят табла, морски шах и бридж.

Прелива пепелникът от угарки
и бирите след малко ще заврат.
По-здраво от волфрамова заварка
беседката ги прикова на хлад.

Пухтят мъжете, псуват и мърморят –
смехът дере следобедния зной.
Върти се зад прозореца отворен
издрасканият с трънчета покой.

Тъй всеки ден животът се изсулва
като връвчица ленена край тях.
Все някога – по параграф и буква
ще съди Бог за сторения грях.

Нощта ще скрие мръсните парцали,
ще проветри сърцата ни от дим.
Но ред ли дойде – за света да жалим,
ще бъде много късно да ценим.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...