24.09.2022 г., 12:15

Невъзвращенци във всемира

463 1 6

НЕВЪЗВРАЩЕНЦИ ВЪВ ВСЕМИРА


Досадно и следобедно горещо
и сякаш въздухът от сол скриптѝ.
Хамалите в градинката отсреща
играят табла, морски шах и бридж.

Прелива пепелникът от угарки
и бирите след малко ще заврат.
По-здраво от волфрамова заварка
беседката ги прикова на хлад.

Пухтят мъжете, псуват и мърморят –
смехът дере следобедния зной.
Върти се зад прозореца отворен
издрасканият с трънчета покой.

Тъй всеки ден животът се изсулва
като връвчица ленена край тях.
Все някога – по параграф и буква
ще съди Бог за сторения грях.

Нощта ще скрие мръсните парцали,
ще проветри сърцата ни от дим.
Но ред ли дойде – за света да жалим,
ще бъде много късно да ценим.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....