Невъзвратимо

7 nov 2018, 8:42

Poesía » De amor

466 0 1

Не е възможно да наваксаш

премълчаното с години.

Как да заситиш вчерашния глад.

Е, бил си друг, била съм и любима -

с висок на усетливост праг.

Неказаното ми тежи. Защо изплува

закотвен спомен в отминал свят.

Брегът със хоризонта се целува,

разпукват се букети светлина над тях.

Безмълвна като риба кърпя мрежи

да уловя опашка на пасаж.

Спокойно са полегнали сега вълните.

Гемията с рибаря е мираж.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

goblenka (Маргарита Ангелова)

2018-11-07T08:47:52+02:00

Тъжно, но стихът е въздействащ!