7.11.2018 г., 8:42

Невъзвратимо

650 0 1

 

Не е възможно да наваксаш

премълчаното с години.

Как да заситиш вчерашния глад.

Е, бил си друг, била съм и любима -

с висок на усетливост праг.

Неказаното ми тежи. Защо изплува

закотвен спомен в отминал свят.

Брегът със хоризонта се целува,

разпукват се букети светлина над тях.

Безмълвна като риба кърпя мрежи

да уловя опашка на пасаж.

Спокойно са полегнали сега вълните.

Гемията с рибаря е мираж.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...