7 нояб. 2018 г., 08:42

Невъзвратимо

654 0 1

 

Не е възможно да наваксаш

премълчаното с години.

Как да заситиш вчерашния глад.

Е, бил си друг, била съм и любима -

с висок на усетливост праг.

Неказаното ми тежи. Защо изплува

закотвен спомен в отминал свят.

Брегът със хоризонта се целува,

разпукват се букети светлина над тях.

Безмълвна като риба кърпя мрежи

да уловя опашка на пасаж.

Спокойно са полегнали сега вълните.

Гемията с рибаря е мираж.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...