5 feb 2016, 21:22

Невъзвратно

1.3K 0 2

Счупи се компасът в мен,

а небето е беззвездно.

Скъса се дори конецът,

който бях опънал от сърцето.

Камъчетата от чувства, дето пусках,

силен вятър ги отнесе.

И вече не откривам знаци,

за да намеря пътя за обратно.

Не мога сам и няма как

при тебе вече да се върна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наско Енев - РИМПО Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Коментарът ти оценяването ти показват простотата и невежеството ти! А некадърността ти си показваш в публикациите си!!! Да, камъкът е основа, но когато става дума за камЪК!!! А когато става дума за камъЧЕТА, които се пускат за да бележат пътя ти за обратно.....става дума за една известна детска приказка. Толкова известна, че едва ли има човек на твоята възраст, който да не я знае! Много от изграждането като личности на хората и отношението им между тях се създават още в детството!!! Твоите проблеми явно идват от лошо детство!!!
  • Няма връзка !Камъкът е основа!Вие господине по-дабре си гледайте телевизята където ви дават!Накъсан ритъм!!Съжалявам така го оценявам!!!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...