Невъзвратно

Poesía » De amor

1.3K 0 2

Счупи се компасът в мен,

а небето е беззвездно.

Скъса се дори конецът,

който бях опънал от сърцето.

Камъчетата от чувства, дето пусках,

силен вятър ги отнесе.

И вече не откривам знаци,

за да намеря пътя за обратно.

Не мога сам и няма как

при тебе вече да се върна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

rimpo (Наско Енев - РИМПО)

Коментарът ти оценяването ти показват простотата и невежеството ти! А некадърността ти си показваш в публикациите си!!! Да, камъкът е основа, но когато става дума за камЪК!!! А когато става дума за камъЧЕТА, които се пускат за да бележат пътя ти за обратно.....става дума за една известна детска приказка. Толкова известна, че едва ли има човек на твоята възраст, който да не я знае! Много от изграждането като личности на хората и отношението им между тях се създават още в детството!!! Твоите проблеми явно идват от лошо детство!!!

2017-07-11T19:47:20+03:00
Eipril (Хари Спасов)

Няма връзка !Камъкът е основа!Вие господине по-дабре си гледайте телевизята където ви дават!Накъсан ритъм!!Съжалявам така го оценявам!!!

2017-05-20T11:02:03+03:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0