Feb 5, 2016, 9:22 PM

Невъзвратно

  Poetry » Love
1.3K 0 2

Счупи се компасът в мен,

а небето е беззвездно.

Скъса се дори конецът,

който бях опънал от сърцето.

Камъчетата от чувства, дето пусках,

силен вятър ги отнесе.

И вече не откривам знаци,

за да намеря пътя за обратно.

Не мога сам и няма как

при тебе вече да се върна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наско Енев - РИМПО All rights reserved.

Comments

Comments

  • Коментарът ти оценяването ти показват простотата и невежеството ти! А некадърността ти си показваш в публикациите си!!! Да, камъкът е основа, но когато става дума за камЪК!!! А когато става дума за камъЧЕТА, които се пускат за да бележат пътя ти за обратно.....става дума за една известна детска приказка. Толкова известна, че едва ли има човек на твоята възраст, който да не я знае! Много от изграждането като личности на хората и отношението им между тях се създават още в детството!!! Твоите проблеми явно идват от лошо детство!!!
  • Няма връзка !Камъкът е основа!Вие господине по-дабре си гледайте телевизята където ви дават!Накъсан ритъм!!Съжалявам така го оценявам!!!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....