2 oct 2010, 0:33

Незабрава

  Poesía
1K 0 5

Незабрава

                В памет на моята баба

 

 

Не ще забравя твоите ръце,

окриляли безкрилото ми детство.

Изстрадалото майчино сърце –

това е най-свещеното наследство.

 

Не ще забравя твоите очи,

в които толкова безсънни нощи

запалиха най-светлите лъчи

над моя сън недосънуван още.

 

Не ще забравя твоята съдба

на двадесет пожертвани години.

Велика е, и свята любовта,

на битието ми живот дарила!

 

Сега прегъвам тръпни колене

пред образа на снимка избеляла,

та думите неказани поне

да изговоря с песента си бяла.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Радомирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...