2.10.2010 г., 0:33 ч.

Незабрава 

  Поезия
876 0 5

Незабрава

                В памет на моята баба

 

 

Не ще забравя твоите ръце,

окриляли безкрилото ми детство.

Изстрадалото майчино сърце –

това е най-свещеното наследство.

 

Не ще забравя твоите очи,

в които толкова безсънни нощи

запалиха най-светлите лъчи

над моя сън недосънуван още.

 

Не ще забравя твоята съдба

на двадесет пожертвани години.

Велика е, и свята любовта,

на битието ми живот дарила!

 

Сега прегъвам тръпни колене

пред образа на снимка избеляла,

та думите неказани поне

да изговоря с песента си бяла.

 

 

 

© Христина Радомирова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??