Незабрава
Незабрава
В памет на моята баба
Не ще забравя твоите ръце,
окриляли безкрилото ми детство.
Изстрадалото майчино сърце –
това е най-свещеното наследство.
Не ще забравя твоите очи,
в които толкова безсънни нощи
запалиха най-светлите лъчи
над моя сън недосънуван още.
Не ще забравя твоята съдба
на двадесет пожертвани години.
Велика е, и свята любовта,
на битието ми живот дарила!
Сега прегъвам тръпни колене
пред образа на снимка избеляла,
та думите неказани поне
да изговоря с песента си бяла.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Радомирова Всички права запазени
