2 окт. 2010 г., 00:33

Незабрава

1K 0 5

Незабрава

                В памет на моята баба

 

 

Не ще забравя твоите ръце,

окриляли безкрилото ми детство.

Изстрадалото майчино сърце –

това е най-свещеното наследство.

 

Не ще забравя твоите очи,

в които толкова безсънни нощи

запалиха най-светлите лъчи

над моя сън недосънуван още.

 

Не ще забравя твоята съдба

на двадесет пожертвани години.

Велика е, и свята любовта,

на битието ми живот дарила!

 

Сега прегъвам тръпни колене

пред образа на снимка избеляла,

та думите неказани поне

да изговоря с песента си бяла.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Радомирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...