2 окт. 2010 г., 00:33

Незабрава

1K 0 5

Незабрава

                В памет на моята баба

 

 

Не ще забравя твоите ръце,

окриляли безкрилото ми детство.

Изстрадалото майчино сърце –

това е най-свещеното наследство.

 

Не ще забравя твоите очи,

в които толкова безсънни нощи

запалиха най-светлите лъчи

над моя сън недосънуван още.

 

Не ще забравя твоята съдба

на двадесет пожертвани години.

Велика е, и свята любовта,

на битието ми живот дарила!

 

Сега прегъвам тръпни колене

пред образа на снимка избеляла,

та думите неказани поне

да изговоря с песента си бяла.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Радомирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...